биография – РЕКОНСТРУКЦИЯ И РЕНОВИРАНЕ

1956 – 1960 
Анастас е роден на 29 март 1956 г. (гр. Αναστασιος — възкресение). Майка му Мария е изключително религиозна и отдадена на семейството жена, а баща му Константин е легионер, останал по щастливо стечение на обстоятелствата жив след смъртна присъда от политически процес по времето на комунизма.

Константинови произхождат от гр. Охрид, един от центровете на книжовността и борбата за просъществуването на българския нация. Градът носи името на Св. Климент Охридски, един от учениците на братята Св. Св. Кирил и Методий (създатели на славянобългарската азбука и борци за утвърждаването на българския език в църковното богослужение). Прадядото на Анастас, Костадин, взема активно участие в борбите срещу турските поробители в Македония, а в последствие се налага да емигрира в свободна България. Синът му, дядото на Анастас, се замогва от търговия и има перспектива да изучи децата си в Европа, но идването на комунистическия режим през 1944г. и последвалата от него национализация на имуществото, оставят семейството принудено да се бори за оцеляването си.

Въпреки голямата бедност и множеството удари от властта семейството на Анастас успява с огромни усилия да отгледа и даде на двамата си сина, Анастас и Николай, висше образование. Семейството започва да се мести от град на град, от село на село. Тези пътувания се оказват силно градивни за формирането на въображението на бъдещия художник. Непосредственият контакт с природата, игрите сред руините на храмовете на древни цивилизации, тайнствените разкази на възрастните за заровени съкровища и гробници в могилите, срещите с Каракачаните, кукерите и нестинарите, ходещи по жар, остават силен отпечатък в детските му спомени. Той дори не предполага, че мистичният заряд на местата от детството му ще се окаже основателен повод за пренаписването на античната история на изкуството след феноменалните археологически открития за минойско-тракийската цивилизация, направени по тях в последните години.

1961 – 1965 
Семейството се установява в гр. Пловдив. Градът е средище на исторически натрупвания, датиращи от осем хиляди години, носещи отпечатъка на: неолитна цивилизация, тракийска, римска, византийска, прабългарска и славянска култура. Разнообразието и множеството от културни слоеве го превръщат в естествен център за процъфтяването на възрожденската епоха, дала тласък в развитието на просветата, архитектурата и изкуствата. Пловдив има слава до ден днешен на „град на художниците“.

1966 
Анастас е на 10 години. Неговото хоби е да събира меки камъчета от жп линията, минаваща в близост до блока, в който живеят, и да прави малки скулптурни фигурки, които подарява на майка си. Тя ги събира в импровизирана изложба на витрината на шкафа у дома.

1967
На гости е у една съседка и забелязва малка икона, скрита по политически съображения, зад порцелановите чаши, наредени на лавицата на кухнята. Интересът му към иконата трогва възрастната жена и тя му я подарява. В последствие той решава да я пренарисува, а първият му опит в изкуството получава поощрения, въпреки наивното детско изображение.

1964 – 1969 
Бедно, но щастливо детство, изпълнено с много вълнуващи моменти. Заедно с брат си Николай (в момента преуспяващ инженер в областта на климатичната техника) ходят на риболов на река Марица. В училище започва да се занимава активно с лека атлетика и да се явява на състезания, които му носят много успехи и награди.

1970 
Заболява тежко от хепатит. Спира спортните си занимания и прекъсва училище за една година. Във времето, което трябва да прекара у дома започва да си рисува. Майка му забелязва неговата любов към изкуството и го завежда на първия урок по рисуване. Tой твърди, че дължи много от успехите си на нея.

1971 – 1975 
Приет е в художествената гимназия. Изучава рисуване, скулптура, живопис. В учебната програма влиза посещаване на редица изложби. Силно е впечатлен от изложбата “Художникът на работа в Америка”, представена на мащабна изложбена площ от американското посолство в България. Този културен художествен обмен е светлина в тунела през тъмните години на комунизма, когато западната култура е далечна, бледа сянка зад желязната завеса.

1976 
Завършва гимназия първи във випуска. Тогава, според действащото законодателство, се налага да отбие 2 години задължителна казарма. Откривайки творческите му способности, началниците му правят ателие. Там той започва да изпълнява техните поръчки за картини, необходими им за икономически контакти в дефицитната социалистическа икономика. Тази относителна свобода му позволява да слуша емисии на заглушаваното от режима радио „Свободна Европа“, от които научава истината за Георги Марков и се забавлява с фейлетоните на Велко Верин.

1978 – 1980 
Започва следването си във Великотърновския университет, специалност „Живопис“. Изучава теория и история на изкуството и естетиката. Интересува се от творчеството на Веласкес, Микеланджело, Гоя, Ван Гог, Модилияни. Вълнува се от мистицизма на византийската иконография.

Снабдява се тайно с литература, издавана преди 1944г. Разбира, че голяма част от истината за изкуството и живота е спестена и изкривена, така че да задоволява потребностите на комунистическия режим. Неговите състуденти го смятат за странен, тъй като не проявява интерес към светския живот, а непрестанно рисува. Започва да продава първите си творби, които нямат нищо общо с учебната програма, пропита с комунистическата доктрина. Това провокира контрастни чувства: от омразата на някои от неговите учители, която се изразява в отхвърляне и отричане на изразената му чувствителност, до откритото възхищение от страна на други, които му предричат славна кариера в изкуството.

Следи с интерес емисиите на радио „Свободна Европа“, по което четат откъси от „Архипелаг Гулаг“ на Солженицин. Попива всяка дума на свободомислещите хора. Никога няма да забрави думите на доцента си по рисуване, който е завършил в класа на един от най-известните български художници и философи — Илия Бежков. Той често цитира мислите на именития си учител, които се запечатват в съзнанието на Анастас за цял живот: „Джазът е музиката на свободния човек. Америка ще превземе света чрез импровизацията в джаза. А културата ще тържествува над силата.“

1981
Той се свързва с външнотърговското дружество „Хемус“, което търси млади талантливи художници, чиито произведения продава в чужбина, за да изпълни валутния си план. Директорът на дружеството е силно впечатлен от иновативните идеи на художника.

1982 – 1984 
Завършва обучението и се връща в Пловдив. Започва да работи усилено от 10 до 12 часа на ден, което го прави изключително продуктивен. Живее в пълен аскетизъм, така че изострените му сетива да чуят вътрешния му глас. Неговата интровертна личност трескаво анализира външния свят и се стреми да избяга от конформизма. Както по-късно никога не пропуска да спомене в интервютата си, той винаги се е опитвал да стои далеч от сервилното изкуство, което се явява подправка към ястието на тогавашната власт: „Никога не съм искал да се нагаждам. Винаги съм се опитвал да бъда себе си!“

Натрупаните му знания като студент от естетическите трактати на Кант, възгледите на Шопенхауер и забранения Фройд, му дават възможност да се ориентира в заобикалящото го море от соцреализъм. Но най-силно влияние оказва Светото писание. В творчеството му се появява фигурата на разпънатия човек, който се превръща в неизменна част от задните планове на картините му, независимо от сюжетите. В отрицание на закостенелите норми на тоталитаризма, които ограничават личността и творческата свобода, Анастас често поставя фигурите в картините си в неравновесно положение и с главата надолу.

В професионален план той започва да работи с Мартинус Найхоф. До 1990 г. те изнасят повече от 150 негови творби, за съдбата на които художникът днес знае само, че са продадени по аукциони по целия свят. През 1983 г. е дебютната му изложба, която минава с успех. Той се потвърждава и на следващата година чрез самостоятелна изложба, представена в рамките на Есенните изложби в стария Пловдив, където музеи и частни колекционери откупуват цялата експозиция.

1985 
Година, белязана от важни събития в живота на художника.
Става член на Съюза на българските художници.

Участва в международен пленер в град Познан. По това време Полша е точно след военното положение, въведено от генерал Ярузелски. Развяват се гордо знамена на „Солидарност“, а по католическите храмове се виждат полски знамена, обагрени в червен цвят, разлят по бялото като капки кръв. Магазините са празни, хората – гладни, но вдъхновени. Само броени дни преди това папа Йоан Павел II e бил при тях.

Анастас посещава музея на модерното изкуство в град Лодз, където се запознава със световните тенденции в концептуалното изкуство. Той е силно впечатлен от полските модернисти и някои от свободолюбивите полски художници, които, излагайки своите произведения в катедралите, са намерили сили да напуснат държавното сдружение на полските художници.

Посещението в Полша се оказва повратна точка във философските, житейските и естетическите възгледи на художника.

Ражда се синът му Константин.

1986 
Година от решаващо значение за художника. Има слухове за гласност и възраждане. Анастас прави първата концептуална изложба (инсталация) в България. Откриването ѝ през март е съпроводено с голям интерес и събира на едно място голяма част от свободомислещите хора и интелектуалци. Филмов екип идва да снима. Като част от изложбата Анастас показва стара врата с горяща свещ на прага, където хората от благодарност инстинктивно поставят монети като на символ. Изложбата трае само една седмица. Първият партиен секретар пристига с черния си мерцедес и затваря изложбата под предлог, че това е „религиозна пропаганда и идеологическа диверсия“. Някои от произведенията са унищожени от „слугите на партийния велможа“. Анастас е извикан да се яви пред службите за сигурност. Той е строго предупреден, че вече има досие и че всяко негово действие се следи отблизо. По предложение на Съюза на пловдивските художници той е заплашен от изключване от Съюза на българските художници (СБХ). „Вместо да се застъпят за мен, те решиха да целунат ботушите на партията“, казва Анастас разочаровано. Изключването от СБХ очевидно означава постоянна забрана за изложби у нас и в чужбина. За разлика от свободния свят, в който индивидуалността на интелектуалеца никога не е била потискана, животът на Анастас се колебае между хамлетовата дилема: „ Да бъдеш или да не бъдеш!?“ За пореден път убеден, че не е човек на компромис в изкуството, той рисува нов цикъл в отговор на закритата изложба. Излага я в София. Изложбата е открита от изкуствоведа проф. Аксиния Джурова, дъщеря на тогавашния министър на отбраната, която единствена се осмелява да защити талантливия художник. В словото си по откриването тя отправя остър упрек към пловдивските колеги на Анастас, които са го предложили за изключване и не са уважили изложбата. Изложбата се състои от драматични творби, излъчващи социални послания. Изложбата се състои от драматични картини, заредени със социални послания. Поредицата „Червените прасета“ (‘The Red Pigs’) е част от експозицията. Името на Анастас все по-често се обсъжда в публично пространство.

1987 
По-късно филмовият екип, заснел закритата изложба, се опитва да реализира материала. Режисьор е Милан Огнянов, сценарист — Петър Манолов. С одобрен сценарий от държавната комисия и осигурен бюджет филмът остава недовършен и е забранен поради завистта на колега на Анастас, доносник на държавна сигурност.

За първи път пътува извън границите на желязната завеса. Посещава Гърция. Той завършва „Продавачът на съвест“ (‘The Conscience Seller’) — картина, етапна картина с политическо-пророческо съдържание, предвещаваща падането на комунизма.

1988 
Негови картини се показват на изложби в Ню Йорк, Питсбърг, Мадрид, Хелзинки, Вроцлав и Торун, където печели специалната награда на първото биенале на живописта — малък формат.
Създава цикъл 33 —„Риби“. Художникът е на 33 години, изложбата се състои от 33 картини.

1989 
Минава през Берлинската стена. Той вижда сърцераздирателни сцени — картечници, разположени покрай жп гарата, кучета под влаковете и сиви, мрачни сенки, от които се излъчва нарастващото чувство за неотслабваща тъга, идваща от границата. Участва в изложба в Хамбург, която се организира от баронеса Мария Луиза Варбург и е представена в хотел „Интерконтинентал“.

През същата година има изложба в Женева в музея De L’Athene. Това представяне на Анастас го среща и със собственика на музея Petit Palais — Musée d’Art Moderne, г-н Гес, който споделя с художника личните си спомени и впечатления от големия български художник Жорж Папазов. Той разкрива пред Анастас възхищението си от художника, който като част от френския Монпарнас е намерил достойно място в Женева в изложбена зала с негова постоянна експозиция.

Същата година се явява повратен момент в историята на цяла източна Европа — пада комунизмът. Раболепният соцреализъм отстъпва на заден план. Пред дълго потисканите талантливи хора и интелектуалци се откриват нови хоризонти за изява. Анастас активно изразява своята антикомунистическа гражданска позиция, като взема дейно участие в митинги за падането на режима в България. Канят го да вземе участие във властта, като министър на културата, а след това и като депутат, но той не намира призванието си в тези области и се отдава на дълго жадуваната творческа свобода. Под нейно влияние създава творба, която се явява антология на неговото творчество — „Панихида за жертвите на комунизма“.

1990 – 1991
Участие на изложба в Брюксел в галерия „X +“, която художникът приема до ден днешен със смесени чувства. Правят му примамливо предложение за петгодишен договор като художник, от което само щастливата случайност го спасява. Става свидетел как тогавашният шеф на външнотърговското дружество „Хемус“ прави опит в съучастие с галеристката да открадне 3 негови картини. Това разочарование принуждава художника да си замине за България по-рано от предвиденото и да не подпише договора. В самолета се ражда и идеята му да си създаде своя собствена галерия в България, която той решава да отпразнува като почерпи с бутилка уиски спътниците си. Това го сприятелява със собствениците на галерия в Люксембург, които заемат съседната седалка. Той ги кани да му гостуват в България, а след това поканата е върната с изложба в Люксембург през 1991 г. Галерията е „88“, а две негови картини — „Луната целува земята“ и „Акведукт“, се закупуват от акционери на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Същата година излага картини в Торонто, Париж, Хановер, София и Хамбург.

1992
Пътува до Женева, където галерия „88“ му е уредила участие в международния панаир на изкуството „Europe Art“.

Има изложба в галерия „Св. Джулиан“ в Малта. Изложбата протича с голям успех. Всички творби са закупени от американски колекционер от Ню Йорк.

Повлиян от малтийското слънце, рисува 3 картини в експлозивно топла цветна палитра, които по-късно се придобиват от футболната звезда Красимир Балъков.

През същата година той реализира 2 самостоятелни изложби в България.

1993 – 1994 
В продължение на година и половина той работи върху цикъл от 70 картини на тема „Сакрално за любовта“, които се превръщат в символ на неговото изкуство. През пролетта на 1994 г. по покана на първата частна галерия „Аполо и Меркурий“ в София платната са изложени на 800 кв.m площ. В картините се усеща нова естетика и критиците определят художника като художник от новото поколение.

1995 
Две самостоятелни изложби в страната.

Завършва етапната картина „Евхаристия“, която създава в продължение на 10 години. Продажбата на картината на респектираща цена му вдъхва увереност, че неговата мечта за собствена галерия ще се реализира.

 1996
Участва в изложба в Palazzina Azzurra в Сан Бенедето дел Тронто, Италия. Там има възможност да се докосне до духа на древно изкуство и италианския Quattrocento. Той посещава галерия „Уфици“ във Флоренция, Сикстинската капела, музея на Ватикана и катедрала „Св. Петър“ в Рим.

Силният артистичен заряд, получен от посещението в Италия реализира в завършването на картината си —„Харизмата“ (Даровете на духа). Тя привлича вниманието на негов германски колега, който я вижда току-що завършена в ателието на художника. Омагьосан силно от духа на картината, германецът коленичи пред нея, прави знака на кръста и я целува. Той споделя с Анастас, че картината е голямо постижение в изкуството и обмисля възможността чрез своя приятел кардинал картината да бъде закупена от Ватиканския музей. Междувременно се появява български колекционер, който виждайки картината и чувайки за намеренията на чужденеца към нея, преценява, че тя трябва да бъде съхранена в българското културно наследство. Той я откупува и така картината никога не достига до изложбена зала, нито е позната на широката публика. Силната ревност на собственика ѝ към нейното харизматично излъчване го кара да я заключи в стая, чийто достъп за външни лица е забранен.

1997 
Година на интензивна работа. Процесът на изграждане на галерия „Анастас“ започва в стария Пловдив, където художникът има уникалната възможност да закупи недвижим имот със собствени средства.

1998 
По покана на фондация „Райко Алексиев“ прави самостоятелна изложба в галерия „Витоша“ в София. Непримиримият творчески дух и силният неконформизъм му извоюват място на едно от водещите имена в българското изобразително изкуство.

1999 
Откриване на галерия „Анастас“. Въпреки големите трудности при реализирането на проекта за галерията, Анастас успява да създаде 90 нови творби, които да изложи в личната си галерия. Мечтата се е сбъднала!

Откриването съвпада с европейския месец на културата в стария град, когато Пловдив е съпътстваща културна столица на Ваймар. Известни хора и политици като българския президент Стоянов и гръцкия президент Стефанопулус посещават културното събитие. Това дава възможност на премиера Иван Костов, ценител на творчеството на художника, да се присъедини към множеството колекционери на Анастас от цял свят, дошли да уважат откриването на галерията.

Месец по-късно Анастас участва в документален филм, посветен на българската култура, заснет от немски документалисти. Продукцията е излъчена в няколко европейски държави.

2000 
По покана на Българския културен институт в Берлин прави самостоятелна изложба и събира на едно място всички свои немски колекционери. Посещава новата национална художествена галерия в Берлин. Той се възхищава на оригиналите на Едвард Мунк.

След завръщането си в България той завършва етапната картина „Благославящ ангел“(‘Blessing Angel’).

2001
Реализира мащабна изложба на 1000 кв.m в София, която е номинирана за културно събитие на годината.
Националната телевизия снима филм за него в 2 части, наречен „Светеща врата“ (‘Shining Door’).

2002
Впечатлен от виталността и културата на траките рисува „Песента на траките“ (‘The Thracians Song’), цикъл с рисунки. Без да използва директно образците на най-новите археологически открития, свързани с тях, той възражда усещането за духа им в една нова модерна форма. Мистицизмът на любимите места от детството и мястото, което понастоящем обитава, е разбулен и започва да придобива реални измерения. Естеството на тази изложба провокира всеобщ интерес, а той се явява основополагащ за създаването на множество картини и скулптури.

2003 
Търсенето му в изкуството намира път към създаването на цикъла „Слънчево възкресение“ (‘Sun’s Resurrection’). Той свързва тракийската култура с християнската традиция.

Запознава се с носителя на „Пулицър“ — поета Уилям Мередит, който играе важна роля за популяризирането на българската култура в чужбина.

Пътува с яхта из егейските острови по покана на неговия германски колекционер — г-н Вендел Симонис. Пътуването е силно вдъхновяващо за художника. Посещава о-в Кос, където е роден бащата на медицината Хипократ, о-в Патмос, където е писан „Апокалипсис“ от Св. Йоан, най-големия храм на покровителя на изкуството Аполон в Милет, Троя и Ефес. Между о-в Патмос и о-в Самос претърпяват силна морска буря, от която по чудо се измъкват невредими.

2004 
През пролетта представя цикъла „Егейски видения“ (‘Aegean Visions’). Той представлява смесена експозиция от живопис и скулптура. Новото амплоа на автора в скулптурата се радва на широко одобрение, а той получава поръчка за изработването на една от скулптурите в изложбата в монументални размери. Целият процес по отливането ѝ е заснет на филм, който се излъчва по един от националните канали в България.

Есента заминава на работно посещение в Ню Йорк с покана за две изложби, които в последствие отказва. Престоят му в САЩ е пълен с делови срещи и му дава силен творчески стимул. Той успява да посети Whitney Museum, Metropolitan, Solomon R. Guggenheim Museum, The Noguchi Museum. В музея на националната художествена галерия той посещава изложбата на Кристо, която предшества големия му проект „Портите“(‘The Gates’) в Ню Йорк. Възползва се от възможността да разгледа галериите, представящи модерното изкуство на 24-та улица. Много силно е впечатлен от Gagosian Gallery и подбора на изложените автори. Получава покана за откриването на изложба на Майол в Marlborough Gallery. Запознава се с работата на свои колеги от цял свят в деня на „Open Studio“. Присъства на търг в Сотби, където пред очите му продават картина на Модиляни за над 32 милиона долара. Запознава се с акционери на Metropolitan Museum и водещи арт дилъри, с които обсъждат бъдещи планове.

2005
Работи интензивно по много скулптурни композиции и по проекта „Звезден тракийски воин“ (‘Astral Thracian Warrior’), скулптура, която трябва да бъде реализирана в размер 7,70 m.

През май се среща отново с поета Уилям Мередит. Той представя на Анастас Дъг и Анча Кейси, които след това купуват няколко картини и голяма част от скулптурната експозиция в галерията.

През юли той се жени за Емилия, жената, която става спътница в творческия и личния му живот.

2006 
Посещение от великия археолог д-р Георги Китов, който направи сензационни открития за тракийската цивилизация през последните години. Заедно с художника те обмислят идеята за съвместен проект. В края на февруари той завършва гипсовия модел на огромната скулптура „Звезден тракийски воин“.

Анастас Константинов